Космически графики, идилични пейзажи, портрети и фигури са в основата на творчеството на Васил Иванов. Творбите на феноменалния художник, които са част от колекция Борис Бекяров (представени в изложба по повод 100 годишнината на художника в Националната галерия през 2019 г.) включват всички периоди от кариерата на създателя на космическата графика. В експозицията са представени очарователната със своя лиризъм ранна графика и живописта на художника – предимно природни сцени и сюжети. Първата му експозиция през 1964 година е забранена директно от ЦК на БКП. На 2 юни залата на „Гурко“ 62 остава заключена. Художникът не е чут и разбран от шефовете на СБХ и пише до Тодор Живков, но отговор няма. И тогава се случва срещата му с Алексей Леонов - първият човек, излязъл в открития космос. „Той е бил Там“ възкликва руснакът, виждайки въпросните графики само месец след мисията си.
Новаторството е неотделимо от духовните възгледи на Васил Иванов – поклонник на Христос, Айнщайн и Кант, ерудит, цигулар, философ, реалист и мистик, последовател на Петър Дънов. Той се занимава с астрология. Изкушен е от хиромантията – приятелят му Иван Филчев си спомня, че много хора са въздъхвали с облекчение, след като Васил им е гледал на ръка. Въобще дарбата на ясновидец също е сред многото, дадени му от Бога. Той е толкова чувствителен към вибрациите на вселената, че дори предусеща земетресенията Живее в дървена барака в квартал „Изгрев“ - изолиран, свръхконцентриран в творчеството си, макар че е женен за балерина, една от най-ефектните жени в София.
Респектиращата по своя философски смисъл, културна стойност, социални и емоционални послания е творческата способност на автора, за когото Любомир Левчев казва: „Той не търсеше славата, а я имаше“. През 1962 година Петър Увалиев коментира по Би Би Си, че българинът е единственото лице на модерното ни изкуство на Запад. „Може да е случайност, провидение или заслуга – нека други да отсъдят това. Но фактът си е факт: Васил Иванов си остава единственият български художник, чието име се връща с необичайна редовност в колоните на английския печат“, не се колебае Увалиев.
И въпреки че през 70-те от СБХ го поставят в графата на „вредните, обърканите и сивите“, той прави изложби буквално из целия свят - от Москва до Мелбърн, от Будапеща до Бейрут, от Триест до Токио. Легендарният пианист Юри Буков, негов стар приятел, му помага, за да работи във Франция и Швейцария между 1971 и 1974-а. А човекът, който успява да издейства „извеждането“ на художника от България, е Венелин Коцев. Професорът от Оксфорд Ерик Нютон пише в „Гардиън“ за „особената изтънченост на тогава напълно неизвестния на Запад български художник“. Луи Арагон, Шагал и Пикасо гледат графики на Васил Иванов, занесени в редакцията на „Летр франсез“ от киноведа Георги Стоянов-Бигор. Но въпреки пълната подкрепа от събратята интелектуалци из Европа, художникът се завръща от Франция напълно сринат в тежко психологическо състояние.
„Животът на артиста тече паралелно на реалността. Дели ги само една стъпка. Най-трудната“, пише Васил Иванов.
Виртуални изложби
