„Абстракцията за мен дава свобода. Живописта за мен не е разказ, а изказ. Тя не разказва случки, събития, сюжети. Тя изказва състояния, настроения, преживявания. В единия случай неин обект е светът извън нас, а в другия - светът в нас. Аз не противопоставям двата подхода, само ги разграничавам.”
Магда Абазова
Изобразителното изкуство се променя, неговата история също, променя се традиционното разбиране, че веднъж след като е направена оценка за един период, тя остава завинаги. Историите и животът на художниците през 19 век не са много по-различни от тези през 20 век, в летописът на изкуството жените в най-добрия случай са отбелязани като бележка под линия, като модел, но не и като създатели. Ние сме убеждавани, че най-значимите и влиятелни творби са създаени от мъже, но това далеч не е така. Guerrila Girls, анонимна група от световно признати художнички, ни питат „Do women have to be naked to get into the Met. Museum?“/ Трябва ли една жена да е гола за да влезе в музея Метрополитън?/, а произведенията на велики творци – жени, като Луис Буржоа и Филида Барлоу вече задължително заемат 50% от експозициите в музеи като Тейт.
Магда Абазова е родена през 1923 г., учи в 2-ра девическа гимназия, София и ходи на уроци по английски и цигулка. През 1943 г. постъпва в Художествената академия, но учебната година е отменена заради бомбандировките в София и цялото семейство заминава в Асеновград, при лелята на Магда. През следващата година, тя започва обучението си в класа на Илия Петров, след като заедно с професори и състуденти възстановяват пострадалата сграда на академията. Магда усвоява натурата постепенно и завършва Живопис при проф. Дечко Узунов. Четири години по-късно, след като е завършила академията, от 1952 до 1959 г. работи като художник в сп. “Септемврийче”. Следват изданията на “Български писател” “Дядови гатанки” на В. Стоянов; “Другарче на детските ми дни” на Калина Малина; “Умница” от П. Станчева, сп. “Септември” и други. Разказаното дотук на пръв поглед е типичният път на творците по онова време, но в случая е предпоставка за един много емоционален, индивидуален и неподражаем стил, отличаващ Магда Абазова. По същото време тя учавства в Общи художествени изложби, изложби на жените художнички, изложби в Полша, Сирия, Турция, Франция, Норвегия, Бахамските острови, Китай и много други. Чрез много рутина и работа художничката достига до създаването на образи с малко описателност, но носещи много информация докато напълно се освобождава от репрезентативността. Нейните произведения съчетават модернизъм и пластичност, сдържаност и естетизъм.
Галерия „Сезони“ разкрива именно картини от този период, 60-те години до последните години от живота на Магда, учавствали в редица международни изложби или част от една колекция необичайни и красиви изящни произведения рядко или въобще непоказвани пред публика. Позволявайки си интимен контакт с някои от най-емблематичните творби с музейно качество, пропътували цял свят, зрителят може да проследи как се развиват идеите в творчеството на един от най-признатите български автори днес. Макар че признанието я достигна, в последните десетилетия на живота й.
Ние в галерия „Сезони“ сме повлияни от изкуството на Магда Абазова и не може да отречем неговия магнетизъм. Качествата на произведенията и усещанията, които те предизвикват макар и фрагментарно остават в нашите спомени. Картината, която познавате започва да се отдалечава и това, което виждате е заместено от това, което е вътре, това което усещате, представяте си и изживявате. Картините на Магда Абазова провокират. Те изкарват от съзнанието ни спомени, мисли, фантазии и ги превръщат в нещо реално. Те са загадка, но и разгадават загадката. Откриването на закодираните тайни в картините е още един похват, с който художничката привлича почитатели, последователи и изследователи.
Картини към изложбата
