Изложби

Срещи и впечатления от един универсален летопис дело на скулптора Цветослав Христов в галерия „Сезони“ 
 
Тук не става въпрос за подобно определение. Аз  проследявам период от време, като събитията са подредени в хронологичен ред. При следването на хронологията са се наложили поне два различни модела: година по година или доминиране на пластични образи след образи  (доминанти по доминанти); При първия модел е желателно да се разграничава "познатото" „видимото”, като традиция и в случая, става дума за повествование, подредено по години, от „невидимото”.
 
В литературната традиция са "историческия разказ" (на гръцки: ἱστορία), "епос", "епиграфия", "биография", "житие" (на гръцки: ἁγιογραφία), "преписка" и др. В ислямския свят разказите за миналото често се преплитат с географски трактати и пътеписи. Летописът може да бъде "универсална хроника", да се припокрива по съдържание с историческия разказ или да бъде локален или регионален, често градски или манастирски. Уникален за средновековната славянска литература тип летопис е "палеята" (на гръцки: παλαία, "древности"), която представлява разказ за старозаветните и новозаветните събития с подробни богословски тълкувания.
 
От четенията произтича, че душата по природа е творческа. Тя се стреми към самоизразяване. Всъщност душата трябва постоянно да си задава въпроса: Коя съм аз? Този въпрос се задава по различни начини и всяка душа избира за себе си всевъзможни преживявания. Така душата получава непосредствено знание не само за себе си, но и научава как различните решения водят до различни изпитания. Душата, придобивайки знания и обогатявайки опита си, става мъдра. Мъдростта пък неизбежно води до състрадание и любов. В този момент тя научава за своята индивидуалност, както и за отношението към Бога. Душата стига до разбирането, че същността й е същата като Божията- Любов!
 
По такъв начин в самата природа на същността е заложено желанието да се изпита нещо ново.
… „ВСЛУШВАМ СЕ  В  ТИХИЯ  ГЛАС  ВЪТРЕ  В  СЕБЕ  СИ!“
Цветослав Христов
 
Няколко думи
Имали сме много разговори с Цветослав Христов, за светлините и сенките, за дърветата, за клонките и листата, за зелената пролетна трева, за падащите листа, за Иван Лазаров, за скулптурата, за културата, за нейното отсъствие, за Дебелянов и неговата изключителна способност, за Майстора, как не осмисляме важността им!
Галин Малакчиев – отсъствието на негови скулптури в публичното пространство. Това, че Древния Египет, от преди 5 хиляди години дава най-високи образци на скулптурата – и ние не се трогваме, не се вълнуваме от огромното богатство! Не си позволявам да навлизам словесно, гласно в този свят, съществуващ и при цялата човешка несигурност – е толкова ценен, че не може да бъде назован.
Гледайки скулптурите на Цветослав Христсов, имайки предвид казаното, недоизказаното, неназованото, може би ще се получи – част от докосването. Това е...
Ангел Станев
 
 
Цветослав Христов е роден през 1963 в гр. Плевен.
Завършил е скулптура в НХА, София (1991).
 
Предпочита композиции в дърво и камък, вдъхновени от митовете на делника в един подчертано интимен контекст. Привлича го и скулптурният портрет, но не като биография на модела, а като одухотворена пластичност, близка до класическите образци.
 
Самостоятелните му изложби се редуват с участия в колективни изложби и симпозиуми по скулптура. Индивидуални изложби: галерия Кръг + (2003) и галерия Сезони, София (2003), национални изложби по скулптура, галерия Шипка 6, София (1991-2004), скулптурен симпозиум Арт център Илинденци (1999-2005), проект Скулптура на открито, парк Оборище, София (2001), ръководител на студентски проект Скулптура на открито, София (2004), скулптурен парк Юго Вутен, Гел, Белгия (2004), скулптурен парк на Министерство на външните работи, София (2005).
 
Присъдени са му наградата на Министерство на науката и образованието на България (1997), диплом в Биенале на малките форми, Плевен. (2002), наградата за скулптура на Обща художествена изложба Приятели на морето, Бургас (2004).