Изложби

На 16 април в разгара на пролетта Галерия Сезони представя изтънчената живопис на Владимир Гоев, в една празнична изложба представена от акад. Светлин Русев.
 
Изложбата на Владимир Гоев в Галерия Сезони е своеобразно завръщане на автора във време, което все повече ще има нужда не от привидни, а от истински мерки за духовност!
Въпреки превратностите на времето Владимир Гоев успя да съхрани и развие една деликатна и изтънчена живопис, изведена до лична поетика, която ни говори с езика на тишината, на човешки преживяната природа, с езика на онази невидима духовност, която преди да се роди в пространството на картината – живее в сърцето на художника. Загърбил суетните амбиции, съхранил артистичните си илюзии, приел природата не в нейната привидност, а в нейния вътрешен живот, Владимир Гоев се завръща със сиво-сребристите изгреви и залези, с простотата на изпълнението и дълбочината на човешките състояния.
А за тези, които го познаваха, Владо беше от хората, които отстояваха едно по-ново, по-съвременно изкуство, поддържаше, по-точно воюваше, за правото на младите да бъдат млади и правото на изкуството да живее по неписаните закони на личностната и творческа свобода.
Светлин Русев
 
 
 
 
 
Уважаеми почитатели на Владимир Гоев,
 
Не си спомням колко изложби съм открил на Владо Гоев?! И в София, и в Бургас, и когато беше между нас, и след като си замина. Но при всички случаи неговото присъствие се чувстваше и чувства живо и осезаемо, особено за тези, които го познаваха.
 
За нашето поколение, за утвърждаване на принципите – изкуството да живее по своите естествени творчески правила, приносът на Владо Гоев беше съдбоносно важен.
 
Някогашният първи секретар на Ателието на младите художници Владимир Гоев, заедно с председателя на Съюза на художниците Стоян Сотиров, заедно с представители на тогавашното ръководство на Съюза, като апостоли обикаляха цяла България издирвайки, търсейки, подкрепяйки и мотивирайки младите носители на промяната в българското изкуство. Днес е трудно да си представим, че пътят към правото на изкуството да живее по законите на изкуството минаваше през сурови битки, през морални и политически жертви, през журита и дискусии, в които Владо Гоев беше един от най-сериозните биткаджии. Тъй като по различни причини, съзнателно или несъзнателно, безпаметието е хроническо заболяване на днешния ден, си позволявам да припомня, макар и бегло нещо от началото.
 
Винаги съм си задавал въпроса как при толкова сложни, в определен смисъл и сурови обществени и творчески взаимоотношения, Владо успя да съхрани и запази тази толкова деликатна и чувствителна поетика на изкуството си. Сложен и труден характер (особено за себе си), живописта на Владо Гоев е деликатна и изтънчена, докосната като полъх от природата. Морето, небето, водата, терените, всичко живее някакъв свой живот, чист и необременен от заучени форми и похвати. Живопис, която ни говори с езика на тишината, на човешки преживяната природа, с езика на онази невидима духовност, която преди да се роди в пространството на картината, живее в сърцето на художника. Изкуство, което ни напомня, че трайните истини принадлежат на дълбочината на човешките вълнения, а не на медийното надвикване. Без да има ретроспективен характер изложбата на Владимир Гоев в галерия Сезони покрива важни и съществени страни от изкуството му и засяга най-важната струна на човешкото съзидание – душевната и творческа искреност.
 
Благодарност на Елза за предоставените картини, разбира се и на Галерия Сезони, която приюти неспокойната поетична душа на Владо.
 
Благодаря!
 
Светлин Русев
Април 2018