Експозицията "Малки големи истории" в Галерия Сезони поставя въпроса до каква степен действия и детайли в творчествата на Роберт Баръмов и Онник Каранфилян могат да бъдат разглеждани като любопитни за локалната ни история на изкуството.
Изложбата е конструирана от няколко несъвместими разказа /на пръв поглед/. От една страна преминаваме през създаването на първите Български ех-либрис организации където малката графична форма и авторската книга стават повод за създаване на нови социални и културни структури с членство във ФИСАЕ /световната ЕХ Л Федерация/. Спецификата на тази материя и изискванията на колекционерите оказват сериозно влияние върху формирането на авторските търсения на няколко поколения възпитаници на специалност "Графика" в Националната художествена академия.
От друга страна фокусът пада върху различните от традиционната тиражирана графика посоки в личното творчество на основните двигатели на тези организации - Онник Каранфилян/ /МЕЦ-София/ и Роберт Баръмов /АСИ/ .
Какви събития в обществото ни са причина Роберт и Онник да анализират натрупаните умения в образователната ни система през тоталитарния период и да търсят други начини за себеизразяване и присъствие в съвременните културни процеси, различни от традиционната тиражирана графика? Можем ли да се отърсим от натрупаните рутини и каква би била критичната реакция на културния елит към този опит? Къде е и кой определя границата, която припознава нашите малки лични истории като достатъчно значими за да бъдат прибавени към българската културна ИСТОРИЯ?
Отговора на тези въпроси може да се потърси в личните истории за намесите на Роберт Баръмов във Венецианското биенале /2015-2017 година / и Документа 14/ през 2017 година/ и в изкуството на на Онник Каранфилян. Въпреки, че са твърде различни и двамата се самоанализират като продукт на една образователна, културна, социална и политическа система, която явно не предлага формула как да реагираме , когато институциите ни водят със съмнителна компетентност нанякъде.