За нашето приятелство
Калина КралеваПоемам отговорността аз да напиша нещо като „мотивационно есе“ за нашата съвместна изява с Петър, разбира се, изцяло съгласувано с неговите мисли и чувства.
И двамата споделяме идеята, че всички случайни неща са поредица от други предначертани такива. В света на изкуството няма как да не използваш философски теории или пък да пропъждаш, от време на време, по тежки от самия теб, мисли и чувства…Ето сега ми хрумна, че ежедневно процеждаме тонове енергия през тензуха на нашата кожа и когато вдигнем платното-там се е утаило някакво изображение.
Нас двамата ни свързва приятелство, но в никакъв случай идеализирано или клиширано.
Обичта ни към рисунката, офорта или акварела е силна и осмисля краткия откъс от време, който ще прекараме в земния си път. Обичаме работата си и не сме подценявали дълбоките й води. Истина е, че когато стоиш само на плиткото, не би могъл да се научиш да плуваш… Ако не си непрекъснато в попрището, рано или късно, или ще се откажеш, или ще се удавиш.
Силата на една картина се крие и в постоянността на нейния автор. Тук излагаме изображения, работени с много любов, хъс и стремеж да се качваме все по-нагоре по една невидима , но съществуваща стълба.
Аз се прекланям пред майсторството на Петър в малката графика и мисля, че един по обемен поглед към творбите му, ще се претвори в една изящна обща картина.
Моите по-различни търсения ще бъдат в областта на акварела, а обединяващото звено помежду ни-ще бъде свободната графика… Свободата винаги е обединяваща в една кауза,нали?!
И така, събрахме в едно акварел, графика и екс либрис, а мотивът е красив порив и истински чувства.
