Изложби

Пътеката, поглед назад
 
Самоук художник съм. Има и такива. Интересите ми в областта на историята, археологията, етнографията и фолклора определиха пътищата в живота ми. 
Дълги години графично документирах археологическите находки на Георги Китов и други български археолози. На няколко пъти бродих из Индия, Хималая, Непал и Тибет, за което разказвам в книгата си „Защо Тибет”, която ще е на пазара през октомври.
 
Едва ли ще впечатля някого, ако кажа, че обичам музиката. Едва ли ще впечатля някого, ако кажа, че обичам изобразителното изкуство.  Като дете ме водеха на опера,  по-късно на концерти и на всички изложби в няколкото тогава столични галерии. Някак едновременно стана така, че предпочитанията ми се фокусираха върху джаза и абстрактното изкуство. Те като да са квинтесенцията на звука и образа. И двете са повече състояния на духа и негова изява отколкото пресъздаване на събития и неща. И двете дават свободата на слушателя и зрителя да станат посвоему съпричастни с авторовото настроение и да градят свои образи и състояния. И най-важното – дават свобода на автора!
 
Та избрах пътеката на абстрактната живопис, като се надявах по нея да стигна до най-правдивият си и най-разбираемия си изказ. Дали съм успял... Изложбата  „Пътеката, поглед назад...” е опит за равносметка на един не много интензивен, а освен това и криволичещ, да го нарека  по-претенциозно творчески път. Затова и не „пътят”, а „пътеката”, по която се лутах със свободата и да се загубя.