Изложби

Всичко започна през 1973 година.
Бяхме на учебна практика от Художествената академия.
Още на следващия ден след пристигането, излязох с папката на лов за сюжети.
Думата „лов” не е случайна. Винаги съм бил убеден, че художникът е ловец на мигове.
            Мигове на състояние.
            Мигове на цветоусещане.
            Мигове на преживяване на пространството.
            Кой би могъл да каже кой миг ще уловиш в даден момент в съзнанието си?
            Нямах идея какво точно търся и какво евентуално ще открия този ден.
            И изведнъж – то изникна сякаш от нищото! Нямаше елемент на изненада, нямаше го вълнението от първата среща.
            То ме очакваше! Знаеше, че ще дойда и се беше пременило.
            През цялото време докато продължи учебната практика, бях неизменно до него. Нямах предварителни образци, нямах прецеденти, модели... Всичко се случваше в самия момент на съприкосновението ми с натурата и същевременно с образа, който вече започваше да се изгражда в моето съзнание.
            Когато по-късно показах рисунката на конферанса, колегите ми го видяха, но не казаха нищо.
            Дървото беше през нас и ни гледаше.
                                                                                                        Стойчо Желев
 
 
Витоша – нелекият път към себе си
 
            Художниците, както е добре известно, се зареждат творчески по най-различни начини. Едни – от предходни образци в изкуството, други – от спомени и фантазии, трети – от морални максими, от социални впечатления или от философски идеи, четвърти – от емоционални вълнения.

            В историята на изкуството има и немалко автори, които черпят директни импулси от натурата във всички й форми, образи и състояния. Стойчо Желев е един от тях. На пръв поглед тук като че ли има нещо парадоксално. Запознатите с творчеството му добре знаят, че голяма част от него е свързана с илюстрацията и оформлението на книгата. А това означава, че визуалният образ е изграден чрез посредничеството на определен литературен текст. Това изисква своеобразна „културологична” нагласа, която играе ролята на опосредстващ „филтър” между автора и натурата. Затова за пряк творчески подтик, сякаш, не може да става и дума.
Но това е само единият полюс на неговата индивидуалност. Едновременно с всичко това, Стойчо Желев остава неизменно открит и към природата, към онези вълнения и преживявания, които тя ни носи и които непрестанно ни напомнят, че сме всестранно свързани с нея. Нещо повече –  дълбокото му убеждение в принципната неизчерпаемост на този източник, може би единственият, който не пресъхва никога, е изворът на образите, които изпълват пространството на изложбената зала.

            София има едно голямо предимство, което малко европейски столици притежават – близостта на планината Витоша. Нерядко става така, че по инерция подминаваме или изобщо не забелязваме най-близките и до болка познатите ни неща, които съставляват безшумния и незабележим фон на собственото ни ежедневие.

            Стойчо Желев обаче притежава предимството, че е запазил в своята чувствителност на художник първоначалните трепети и вълнения, свежите импулси, които природата на Витоша притаява и само понякога, при определена духовна и креативна нагласа, е в състояние да разкрие на онези, които се стремят да я видят и да я усетят отвъд обичайната туристическа настройка. Големият Илия Бешков имаше една хубава дума – преживелици. Именно тези „преживелици” като особено качество на повишената чувствителност на художника, са условието за да се появят на бял свят пейзажите на Стойчо Желев.

            Казано по-точно обаче, това не са пейзажи в обичайния смисъл на думата. Картините на автора са своеобразни „космологични” визуални образи, близки по дух до източната изобразителна естетика – да нарисуваш самия процес на растежа на дървото, както беше казал един древен мъдрец, да разкриеш образно, дотолкова, доколкото това е възможно, неговата витална сила, неговата скрита от погледа дълбока, съкровена връзка с човека!

            За това са нужни години, много богат художнически и пластически опит, много изстрадани мигове! А Стойчо Желев притежава всичко това в пълна степен. Той го е доказал и продължава да го доказва и сега!
 
проф. д. изк. Чавдар Попов