Йорио Виварели е свързван чрез артистично сътрудничество и приятелство с големият български скулптор Асен Пейков, който е живял и работил в Рим. Двамата работят заедно по реализацията на статуята на Асен Пейков - „Леонардо да Винчи“ на летище Фиумичино, Рим.
Вълнуващо е да наблюдаваш творбите на Йорио Виварели. Тосканец по рождение и по сърце, завършил института по изкуства във Флоренция, той е също и голям пътешественик, чиято кариера започва в Италия, но продължава с реализирането на творби в Южна Америка, Съединените щати и дори черпи вдъхновение от българския скулптор Асен Пейков.
След като изживявя ужасите на Втората световна война и бива пленен в концентрационните лагери в България, Австрия, Унгария и Германия. През петдесетте години на ХХ-ти век Йорио Виварели работел в леярната за художествени творби на Ренцо Микелучи в Пистоя. Реализирал произведения на творци с международна известност, сред които бил Асен Пейков. Асен Пейков избрал Виварели, с който го свързва близко приятелство и ползотворно артистично сътрудничество, за свой сътрудник заради прецизността и старанието, които влагал в работата си. Това е периодът, в който Виварели, подтикнат от архитекта Оскар Сторонов, който го запознава и с Райт, Льо Корбюзие и Уолтър Ройтер, започва да се занимава със скулптура, включена в големите градски площади. Така се раждат творбите, които и днес се намират в Детройт и Филаделфия – градът, в който Виварели печели първа награда от 194 участващи в конкурса проекти за оформлението на площад „Кенеди“ с фонтана си „Пролетни ритуали“.
Човешкият живот, войната и зараждащата се надежда са централните теми в работата на Виварели: малко са творците, успели да предадат по-добре преживените трудности и ужасния период на Втората световна война, и да запазят визията си за човешкото присъствие. Йорио Виварели е художник с дълбок усет за предизвикателствата в своята професия, като се започне от взискателността, наложена от специфичната продукция, адаптирана към особеностите на пространството: маестрото никога не създава две идентични фигури. Той непрестанно премисля и рекомпозира своя свят, като същевременно остава верен на своя стил и на любимите си изразни средства. Резултатът е творчество с непоклатима последователност, което винаги успява да избяга от сянката на повторението.
Водена от тези принципи, колекцията от творби на Йорио Виварели, предоставена от фондацията на негово име, във връзка с изложбата му в България, поразява с непосредствено, но благородно сдържано въздействие. Верен на своята концепция за изкуството на надеждата, където всеки образ е едновременно уловена мимолетност и цялост, маестрото усърдно разгръща една красива история, която отнася зрителя до сърцето на идеалното и непреходното.
В това грижливо режисирано от художника пътуване на ума идва сякаш очевидното прозрение, че надеждата в душите никога не е толкова жива, както когато се сблъсква с неизразимата инерция на изкуството.