Изложби

Закъсняла среща
Разхождам се из лабиринта, вътре в мен,
с надеждата да срещна себе си.
Чудовището скрито вътре е някъде дълбоко.
И мисля, че когато се намерим
звярът ще бъде стар и тъжен.
(към картина – „Кукловод“)
 
В картинния свят на Ема присъстват и други неща в изкуството  –  тези, които са отвъд видимите.
Могат да се усетят скритите енергии на поетичното вдъхновение, което ги превръща в единно творение с поетичното й слово. Кое ли е първото. Може би е словесната форма или сигурно е различно.
Тя създава своите живописни платна дълго, напластявайки структурата в сложна ритмика на форми и багри, в образи, пластично-пространствени построения и ги обвива в цветни велатури.

Всичко това тя променя, модулира и моделира като живопис, докато според нея се постигне усещането за завършеност на една идея, вече преминала през всички възможни стадии на личното й преживяване. Картините й са създадени с фантазия, обуздана от здравия й художнически инстинкт. Размислите за живота са лични, изстрадани, изказани с най-смислените думи в поетичния порядък на процесите на преосмисляне на съкровения Аз и синтез на живописната форма. От наглед здравата й дуалистична философия в конструктивния характер на картината и под привидното епично спокойствие чувстваме романтизма на един поет. Той е в начина на рисуването на природата, в настроението, което се надгражда със сложната и невъзможна за имитация живопис.
Ема се числи към онези творци, които чрез себе си дават преценка за човека и човешкото. В живописта си тя се движи на границите между фантазия, реализъм, поетичната абстракция, магичната реалност и асоциативно-метафоричния похват.

И като малката Алиса в страната на чудесата, надраснала битийното, Ема превръща поетичните си видения в изящна визуална словесност.

Светът на нейните картини е изпълнен с незабравими визии в идеалното картинно пространство на вдъхновението, визии, персонифицирани в емоционалното  разкритие на твореца. Там звучи стих, а словото е цвят от песента на птица.
Пламена Рачева
 
Срещи с ръб
В ръба на масата се блъснах
Боли. Реалността е тази,
в която с ръбове се блъскам
или щастливо ги избягвам.
А може би с пилата на търпението
в удобна форма ги променям,
но падащитестърготини са част  болезнена от мен.
(към картина – „Пространства“)
 
 
 
Ненаучно обяснение за звездите
Небесният молец похапвал тайно от небето
а то, като прокъсано одеяло
завило тихата земя в нощта.
През дупките проблясва светлината
 и любопитството да зная, какво се крие там,
ми пречи да заспя...
(към картина – „Тя е луната“)