Изложби

Работата по колекцията „ОКОТО НА РИБАТА“,  Анатолий Станкулов започва през 2007 г. в Париж, където работи за веригата галерии CAREE D'АRTISTES. Части от нея са показвани в Българския културен институт в Париж, Българската дипломатическа мисия в Бон, в галерия “Мисията” на Културния институт към Министерството на външните работи на Република България  и в Мраморното фоайе на зала България в София.

В сегашната експозиция са представени 12 широко форматни творби с вградени в тях ръчно излети стъклени форми събрани от витраж на съборен християнски храм в околностите на София и 12 малко форматни триптиха, обединени под мотото Бряг.

Освен изключителен живописец, Станкулов е и много известен карикатурист, и като такъв има дълбока връзка със словото. То винаги съпровожда образа и с това заглавие творбата постига неподозирана мащабност. Всички негови картини имат имена, тоест  в тях безмълвно съжителстват слово и образ. Авторът им е един. Който ги е нарисувал и който ги е написал. Йовановото евангелие започва така: „В началото бе словото“. Да, но не е ли всъщност образът?

Спомнете си оня пещерен бизон, датиран още преди първото писмено слово. И така, от бизона  до Барбизона, та през черния квадрат, та до ден днешен образът властва редом със словото. Библиотеките и музеите са неразривно свързани често са под един покрив. Нищо, че в още в първия семестър на университетa  четем „Лаокоон или границата между живописта и поезията“.

Квадратите , които подрежда Анатолий Станкулов, са живопис и поезия. Границата се размива някъде там… в морето.

И ето го почти гениалното попадение на художника, редом разбира се с изобразителния ред и изискаността на всяка негова композиция. Тайната, до която Станкулов се е добрал и иска да ни внуши е, че рибата никога нищо не казва. Тя мълчи и възприема всяка дума, както и картината.
 
А да сте виждали затворено рибешко око?
То винаги е отворено!
Дори и след смъртта!
Както и картината!
 
 Минчо Тунев
писател