Галерия Сезони представя изложба скулптура на Тодор Димитров със заглавие - „Хайку-следи върху глината“, което отразява дълбоко творческия му характер и се опитва да разнищи връзката между пластиката и словото, чрез паралелното съпоставяне на пластични форми с Хайку поезия. Какво представлява самата изложба разказва Тодор Димитров:
„Изкуството е начин да спасим идеите си. Спасяваме ги от другите, от самите нас и от забравата. Нека да спасим една идея – поезията на формите или формите на поезията. Каква е връзката между словото и пластиката? Това разбира се, не е изобразяването. Може би има някаква подсъзнателна структура, някаква формула, обща и за двете.
Образа на мига, енергията на преживяното, трайността на прозрението. Това са трите принципа на Хайку поезията. Прекрасните стихове, които сподели с мен Александра носят точно този характер. Така се роди идеята да се покажат паралелно, в съзвучие, две форми на едно и също състояние – вглъбеност, медитация и прозрение.
В изложбата, която представям, водеща е идеята за сетивността при възприемане на формите, повлияна от принципите на Хайку-поезията. Древната практика на японското изкуство - „Хайку”, дава своеобразни принципи за наблюдение, възприемане и съпреживяване на света, които ни заобикаля. Човек наблюдава, докосва обектите, усеща присъствието им в пространството, тяхната тежест и материалност, осъзнава хармонията на света и своята принадлежност към нея. Триединството, включващо наблюдаващия, наблюдаваните обекти и космическото начало в тях,се отразява и в най-дребните детайли. В капката вода се отразява вселената. Простите форми с тяхното осезаемо присъствие и синтетичност, дават възможност на артистично настроения ум за огромен потенциал от интуитивни тълкувания. Това е взаимовръзката между сетивното възприятие и митологичното преживяване.
Формите, които моделирам от глина ми напомнят за изгубеното време – хипнотични моменти, внезапно изплували от подсъзнанието. Те ми се присънват като мистични видения. Дали това е Хайку? Следва действие на ръцете. Така построявайки обем върху обем се получават тези пластични обекти. Изпечени при 1100 градуса те се насищат с материалност, присъстват в реалното пространство, виденията стават истински. В тях не съм вложил определена знаковост или символика. Ако все пак някой открие такава, то тя е привнесена от самия него.“
„Изкуството е начин да спасим идеите си. Спасяваме ги от другите, от самите нас и от забравата. Нека да спасим една идея – поезията на формите или формите на поезията. Каква е връзката между словото и пластиката? Това разбира се, не е изобразяването. Може би има някаква подсъзнателна структура, някаква формула, обща и за двете.
Образа на мига, енергията на преживяното, трайността на прозрението. Това са трите принципа на Хайку поезията. Прекрасните стихове, които сподели с мен Александра носят точно този характер. Така се роди идеята да се покажат паралелно, в съзвучие, две форми на едно и също състояние – вглъбеност, медитация и прозрение.
В изложбата, която представям, водеща е идеята за сетивността при възприемане на формите, повлияна от принципите на Хайку-поезията. Древната практика на японското изкуство - „Хайку”, дава своеобразни принципи за наблюдение, възприемане и съпреживяване на света, които ни заобикаля. Човек наблюдава, докосва обектите, усеща присъствието им в пространството, тяхната тежест и материалност, осъзнава хармонията на света и своята принадлежност към нея. Триединството, включващо наблюдаващия, наблюдаваните обекти и космическото начало в тях,се отразява и в най-дребните детайли. В капката вода се отразява вселената. Простите форми с тяхното осезаемо присъствие и синтетичност, дават възможност на артистично настроения ум за огромен потенциал от интуитивни тълкувания. Това е взаимовръзката между сетивното възприятие и митологичното преживяване.
Формите, които моделирам от глина ми напомнят за изгубеното време – хипнотични моменти, внезапно изплували от подсъзнанието. Те ми се присънват като мистични видения. Дали това е Хайку? Следва действие на ръцете. Така построявайки обем върху обем се получават тези пластични обекти. Изпечени при 1100 градуса те се насищат с материалност, присъстват в реалното пространство, виденията стават истински. В тях не съм вложил определена знаковост или символика. Ако все пак някой открие такава, то тя е привнесена от самия него.“
Тодор Димитров
