Роден през 1953 г., възпитаник на ателието по графика на Великотърновския университет от 1983 г., Бранимир Антонов дори във Варна присъства и действа професионално в такова хигиенично и автономно отстранение, че даже в художествените институции са убедени, че в града си имат само Венцислав Антонов. Излишно е да коментирам защо Бранимир Антонов е от подобен тип художници. Слава богу, все още съществуват такива личности у нас, погълнати изцяло от каузата си, незасегнати, игнорирали домораслата ни конюнктура и абсурден художествен пазар и тъкмо поради това способни да създават и развиват изкуство, чиято същност и величина е измерима с международните стандарти.
Преживял след завършването си съвсем кратък фигуративен етап, колкото да се убеди, че фигурацията го ограничава, художникът избира безграничните хоризонти на информалната образност. Съвсем скромна рисунка поставя дефинитивно в изложбата фокуса на мирогледния Бранимир Антонов.
Всъщност на дъното на всяко от живописните платна в изложбата стои именно такава ритмична вариация и върху тази основа започва удивителен процес на надграждане! И тук, изглежда, живописта на Бранимир Антонов е оплодена от графиката, а школуваният график, изправен пред увлекателния процес на изкуството на огледалния свят, в ролята си на създател преминава през етап на „технологично затъмнение“, преди да види окончателния резултат.
Прав е авторът, че най-качественият фотоапарат не може да улови нюансираното въздействие на тези платна!
Живописта на Бранимир Антонов е красноречив пример как иновативната технология и изобретателността на автора откриват необятен простор за фантазията и художественото въображение! Нещо повече – сочат безкрайните възможности на информалното изкуство, недостижими, за каквито и да било технически чудеса на настоящето и бъдещето.
Няколко генерации наши художници бяха обречени да разполовят творческия си и личен живот тук и в емиграция! Изкушавам се да си послужа с популярната сентенция, че никой не е пророк в собственото си село. При Бранимир Антонов тя е валидна в разширен вид – не е пророк и в собствената си страна!!!
Преживял след завършването си съвсем кратък фигуративен етап, колкото да се убеди, че фигурацията го ограничава, художникът избира безграничните хоризонти на информалната образност. Съвсем скромна рисунка поставя дефинитивно в изложбата фокуса на мирогледния Бранимир Антонов.
Всъщност на дъното на всяко от живописните платна в изложбата стои именно такава ритмична вариация и върху тази основа започва удивителен процес на надграждане! И тук, изглежда, живописта на Бранимир Антонов е оплодена от графиката, а школуваният график, изправен пред увлекателния процес на изкуството на огледалния свят, в ролята си на създател преминава през етап на „технологично затъмнение“, преди да види окончателния резултат.
Прав е авторът, че най-качественият фотоапарат не може да улови нюансираното въздействие на тези платна!
Живописта на Бранимир Антонов е красноречив пример как иновативната технология и изобретателността на автора откриват необятен простор за фантазията и художественото въображение! Нещо повече – сочат безкрайните възможности на информалното изкуство, недостижими, за каквито и да било технически чудеса на настоящето и бъдещето.
Няколко генерации наши художници бяха обречени да разполовят творческия си и личен живот тук и в емиграция! Изкушавам се да си послужа с популярната сентенция, че никой не е пророк в собственото си село. При Бранимир Антонов тя е валидна в разширен вид – не е пророк и в собствената си страна!!!
Борис Климентиев
"И този път давам воля на едно любимо мое увлечение да разработвам елементи, дълбоко залегнали в съзнанието ми ..... отново и отново ...... разгръщайки въображението си, трансформирайки и променяйки значението им процес, който силно ме увлича и за който съм в непрекъсната готовност. Поставяйки го в полето на експеримента ..... ,, най - фантастичното място на света ,, ...... и воден от непреодолимия си интерес към недефинираните ситуации се потапям отново в моята ,, невероятна зона на възможности ,, надявайки се магията да обземе не само мен и да вкарам и Вас в собствената си треактория .......
В тази изложба се фокусирам върху стълбата. Веднага ще се забележи, че не символиката на обекта ангажира вниманието ми. Затова и идеята за стълба минава през експозицията само като намек - на места се долавя като далечна асоциация, на други направо се губи , а където се вижда не се уточнява накъде води - нагоре или надолу.Затова пък изцяло се отдавам на преобразуването, на деформацията, на естетизацията, играта с формата, която непрекъснато те вкарва във водовъртежа на въображението ...... промяната ....... вечната промяна създаваща алтернативи и движение."
Бранимир Антонов
