Галерия "Сезони" представя изложба на Калин Николов
Откриване: 18:00
Дата: 17.01 - 31.01.2018

Галерия „Сезони“ представя Калин Николов, многостранен художник, който работи в областтта на живописта, графиката, илюстрацията, карикатурата и изкуствовед, автор на редица издания посветени на българското изкуство. Макар рядко да показва творбите си за настоящата експозиция, той рисува специално за пространството на „Сезони“.

 

Ето какво пише Калин Николов:

В началото на прехода имаше една изложба на завърнал се от емигрантство художник, който бе показал няколко работни ескизи и обяснил присъствието им с надпис "от кухнята на художника". Звучеше наивно. И все пак суровата същина на нещата някъде ври и пръска с температурата на  "артистичните" ни амбиции. Когато се събирахме с Борис Димовски и Йордан Радичков, те се шегуваха, че ми предават щафетата да бъда една муха в супата като тях. Може би редица от приятелите ни това и са чакали  - да видят сбирка от неща, които са точно мухи за супа. Нека ме извинят защото искам този път да покажа  опити, които предшестват или съпътстват - все едно -  развалянето на чорби и настроения на онова нещо, което наричаме общо като власт. И нека никой не мисли, че заради една утвърдена вече репутация съм  сбъркал операта си...

Никога не трябва да признаваме, че изкуството е съдба. Оставете това за хората с посредствени хоризонти. Обричаме големите майстори, мислещите творци на страшно тежка участ. СЪДБА! Отвикнахме да си признаваме, че това е най-истинското качество на нашия живот, че то не се декларира и изразните му средства са безкрайно трудни. По-добре да казваме, че сме до кухнята на художника. А какво забъркваме там си е наша работа.

Онзи ден поетът Иван Цанев ни припомни чудеста мисъл от Атанас Далчев: не е достатъчно да имаш талант, но трябва и вкус. Ще я перефразирам обаче за случая така:  не е достътъчно да си муха в супата, трябва и да го докараш на вкус. Около такива неща се върти нарисуваното от мен тук и сега.     

 

 

Калин Емилов Николов е роден през 1956 г. в София. Завършва Художествена гимназия (1971-75) и ВИИИ "Николай Павлович" (1977-83). Уредник в Графичния кабинет на Националната художествена галерия, София. Имал е самостоятелни изложби в София (1978, 1979, 1985, 1991, 1999, 2000, 2004, 2009, 2013), Габрово (2014, 2016), Хамбург (1984, 1988), Атина (1991), Будапеща (1996), Скопие, Щип, Прилеп, Охрид (2013-14), Димитровград, Сърбия (2015), Велико Търново (2017 г.) и др.; участва в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина. Работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията, карикатурата, оформлението на книгата и на редица периодични издания - бил е художник на в. "Антени", "Вечерни новини", "Репортер 7", "La Stаda", "О писменах", списание "Усури" и мн.др. Автор е и на редица статии с изкуствоведска и историко-художествена насоченост, сред по-важните от които са "Парашчук принадлежи на бъдещето" (1988), "Bulgarian science-fiction artist" (1991), "Europa und die nationale Kunst in Bulgarien (Von der Jahrhundertwende bis zu den funfziger Jahren)" (1999), "Бели страници от художествения живот на Балканите" (2001), "Kultur und Zivilgesellschaft in Bulgarien von der zweiten Halfte des 19. bis zum fruhen 20. Jahrhundert" (2003). Единствен ученик на Борис Димовски и продължител на неговото изкуство.

 

 

Заслужава да отбележа рисунките на Калин Николов. Изпълнени са с изящна простота и в тях се усеща далчевската атмосфера.

Георги Величков

Вестник “Словото”  2006

 

Изправям се, разкършвам гръбнак. В левия ъгъл на капандурата огнено розовее отсрещната реклама на един мобилен оператор, а пък зад гърба ми стои стативът с недовършен пейзаж от есенна Витоша. Сега научавам, че този статив е подарък на Калин от Борис Димовски. Знаменитият колега си го е поръчал с мечтата да рисува на него живопис, ала житие-битие никога не му позволило – чисто и просто Димовски никога не намерил време за това удоволствие.

Вглеждам се в снежнобялата коса на моя домакин. Знам, че проникновените критици го определят като витален и подчертан талант; че го хвалят заради неговата изключителна работоспособност; че отбелязват: техниката на тоя художник философ се развива във все по-изненадващи нови форми...

 Александър Карапанчев

 “Български фантастични ваяния”,  годишник за фантастично изкуство

 

   Повечето от нашите карикатуристи обичат ведрия, безобидния, развеселяващия хумор, шегата, доброто настроение. Това прави от техните произведения извор на естетическа наслада, от която се нуждае не само духовния елит, но и всички слоеве на обществото. Има обаче една област, която е недостатъчно застъпена от съвременния български карикатурист – еротичната сатира насочва към пагубни за всички нас обществени пороци, жлъчно и гневно изобличаваща ги. Отнася се до жанрова разновидност с дълга история в европейската култура, използвана още през ХVІІ в. в Англия... Но има двама български автори, които макар и епизодично, навлязоха в еротичната карикатура с политически изобличителен подтекст: Калин Николов и Чавдар Георгиев.

    В един театрален плакат за “История с метранпаж” на Ал. Вампилов (1980) за студио “Комедия” при Централния дом на културата на рабтниците по търговията и услугите Калин Николов изобразява човешка глава: тя е изплетена от голи женски тела, някои от тях с опашки на сирени... В лявото ухо на тази глава са се наместили двама агенти с огромни слушалки на ушите – доносниците на Държавна сигурност... Естетиката на соцреализма проповядвяше идеализация на социалистическото общество, а Калин Николов го показва откъм черния вход. Всъшност това беше единственият, истинският вход! Друг просто нямаше, освен красивата илюзия за него!

    Пак през 1980 г. той създава една силно изобличителна рисунка. В централната й част е фигура на момиче с крила, но на едно от крилата има прозорчета със затворнически решетки. Момичето държи пясъчен часовник, а вместо пясък в него се сипят човешки черепи и кости – истината за мракобесническия комунистически режим. Вляво долу – мъж със закован език и юзда тегли каляска , направлявана от едноок вълк, метафора за комунистическите властници. Вдясно долу – Брежнев  като свиня пред богата трапеза, каквато му остройваха неговите български слуги. По сакото му – ордените на Джагаров. По средата – проститутка, продаваща се за една стотинка. И пак мръсотитите на социалистическата действителност: курви, доностници, блюдолизци. А Христос, разпънат на кръст, гледа Брежнев, който му е отнел трънения венец, сияещ в златно лъчение. ( Неизвестни за обществеността остават други карикатури и рисунки на Калин Николов върху еротични мотиви, поднесени в сатирично-политически план. За тях той пише следното: “Темата продължих с цикъл рисунки от живота на куртизанките-шпионки, с които властта (тоталитарният режим – В.А.) работи сред чужденците (серията ми “Японски хотел”)... С такива рисунки и карикатури правехме импровизирани сценографии за сатиричните ни дискотеки в СУ, новогодишните вечери на Радой Ралин, една импровизирана изложба в гримьорната на Йосиф Сърчаджиев и мн. др. Това не мина безнаказано.”) Реакцията на крепителите на тоталитаризма не закъснява. Калин Николов е арестуван. Проводниците на комунистическата казионно-партийна политика в Съюза на българските художници заклеймяват автора на тези сатири: “Ти не си социално адекватен!”... Вярно е, че в СССР такива автори биваха натиквани направо в психиатриите, където биваха психически и морално ликвидирани. Днес гражданската доблест на К. Николов е забравена, но тогава малко бяха творците с чуство за социален дълг и с гражданска отговорност в онези години на доностници, жени-марионетки-доностнички, на невероятна разпуснатост от страна на властимащите. Еротичният момент тук звучи драматично: той способства за разголването на една реалност на терор и беззаконие, на потъпкване на всеки морал и човешко право...

    Въпреки че почти всяка епоха разработва сюжети като “Грехопадението”, “Саломе”, “Юдит”, “Авесалом”, “Соломон и жените му”, “Христос и блудницата”, “Христос и Мария Магдалена” и т.п., очевидно е, че тяхната семантично-символична съдържателност и многозначност не би могла да бъде изчерпана: това ги прави привлекателни и днес за автори като покойния Маргарит Цанев-Марго (“Авесалом”), Георги Чапкънов (“Танцът на Саломе”), Калин Николов (”Внушение за Саломе”) и др.

Из книгата “Българско еротично изкуство”

Проф. Валентин Ангелов 2003

Снимки от изложбата